ЧАСТ 1.
ПОСЛАНИЯ КЪМ СОЛУНЦИТЕ
1 Сол. 4:13 – 5:11
1Солунци
4:13 А не желаем, братя, да останете в неизвестност за ония, които умират, за
да не скърбите както другите, които нямат надежда.
14
Защото, ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исуса Бог ще приведе заедно с Него.
15
Защото това ви казваме чрез Господното слово, че ние, които останем живи до Господното пришествие, няма да предварим
починалите.
16 Понеже
сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик,
при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в
Христа ще възкръснат по-напред;
17 после ние, които сме
останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в
облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с
Господа.
18 И
тъй, насърчавайте се един друг с тия думи.
1Солунци
5:1 А за годините и времената, братя, няма нужда да ви се пише;
2
защото вие добре знаете, че Господният ден ще
дойде като крадец нощем.
3 Когато
казват: Мир и безопасност! тогава ще ги постигне внезапно
погубление, като болките на непразна жена, и никак няма да избягнат.
4 Но
вие, братя, не сте в тъмнина, та да ви постигне оня ден
като крадец.
5 Защото
вие всички сте синове на светлината, синове на деня: не сме от
нощта, нито от тъмнината.
6 И
тъй, да не спим, както другите, но да бъдем
будни и трезвени.
7 Защото,
които спят, нощем спят, и които се опиват, нощем се опиват;
8 а ние, като сме от деня, нека бъдем трезвени и нека облечем за бронен
нагръдник вяра и любов и да турим за шлем надеждата за спасение.
9
Защото Бог ни е определил не на гняв, но да
получим спасение чрез нашия Господ Исус Христос,
10
Който умря за нас, тъй щото, било че сме живи, или че сме починали, да живеем
заедно с Него.
11
Затова насърчавайте се един друг, както и правите.
1. Едно възкресение за всички вярващи (4:13–18)
Павел утешава вярващите, като разкрива последователността на възкресението: при Господното пришествие — придружено със звук на Божия тръба и архангелски вик — ще възкръснат мъртвите в Христос, а живите вярващи ще бъдат грабнати заедно с тях (4:16–17). Той очертава един акт, при който живите, които са в Христос няма да преварят починалите вярващи, но всички заедно ше бъдат грабнати да посрешнат идващият Господ. Така те всякога ще бъдат с Господа.
Макар в този пасаж фокусът да е върху вярващите, неговото мълчаливо предпоставяне е, че неспоменатите неправедни не участват в друго, отделно събитие, а по-късният текст от глава 5 (вж. т. 2) потвърждава, че и те ще бъдат участици в същия този ден — но като обект на Божия съд.
2. Господният ден – едновременна награда и гибел (5:1–3)
Апостолът заявява ясно, че „денят Господен“ ще дойде внезапно и ще засегне всички — както вярващи, така и невярващи. Онези, които живеят в заблуда („мир и безопасност“), ще бъдат изненадани от гибелта, която „ще ги връхлети внезапно“ (5:3). Този съд не се описва като отделно събитие, раздалечено във времето от възкресението на праведните, а като непосредствено и съпътстващо второто пришествие.
Следователно, картината която Павел обрисува е следната:
3. Изненадата на Второто Пришествие (5:4–11)
Павел изяснява, че вярващите няма да бъдат изненадани от този ден, защото те „не са в тъмнината“ (5:4). Докато неправедните ще бъдат изненадани от същия този ден и ще ги постигне внезапна, т.е изненадваща погибел. Именно тази внезапана изненада показва че събитието е едно. Всички ще бъдат участници в същото събитие — разликата е в резултата, не в момента.
Следователно:
Едно възкресение – на праведни, и неправедни;
Един ден на съд – водещ до спасение, или до гибел;
Един Господен ден – включващ „грабването“ и осъждането.
Заключение
Учението в 1 Сол. 4:13–5:11 представя библейска и последователна визия за единно възкресение и съд при пришествието на Христос. Праведните ще бъдат възкресени и прославени, а неправедните – изненадани от гибел. Всичко това — в рамките на един исторически момент, известен като „денят Господен“.
Това свидетелство на апостол Павел потвърждава православната позиция: че възкресението е едно събитие, което включва всички хора, и че награда и осъждане са двете лица на същия съд, от който никой няма да избяга, но който носи спасение на тези, които живеят като „синове на деня“.
2 Сол. 1:6–10
2Солунци
1:6 Понеже е справедливо пред Бога да въздаде скръб на ония, които ви оскърбяват, 7 а на вас,
оскърбените, да даде утеха (както и на нас), когато се
яви Господ Исус от небето със Своите силни ангели,
8 в
пламенен огън да даде възмездие на ония, които не
познават Бога, и на ония, които не се покоряват на благовестието на нашия
Господ Исус.
9 Такива ще приемат за наказание вечна погибел от присъствието
на Господа и от славното явление на Неговата сила,
10 когато
дойде в оня ден да се прослави в Своите светии и
да се покаже чуден между всичките повярвали, (следователно и между вас,
защото вие повярвахте нашето свидетелство).
1. Справедливото въздаяние – възкресението на неправедните
Апостол Павел в 2 Сол. 1:6–10 говори с изключителна яснота за универсалната справедливост, която Бог ще извърши в деня на явяването на Христос. Именно тогава, според текста, ще се случат два паралелни и завършени акта:
Всичките неправедни са обобщени с думите: „ ония, които не познават Бога, и на ония, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Исус.“
Всички ще бъдат съдени: „Понеже е справедливо пред Бога да въздаде скръб на ония, които ви оскърбяват, а на вас, оскърбените, да даде утеха…“ (2 Сол. 1:6–7)
Павел пише на солунците, уверявайки ги, че Бог ще накаже онези, които ги оскърбяват. Но самият апостол не знае кога ще е пришествието, затова той не би могъл да прави такова обещание, ако не очакваше възкресение на неправедните при пришествието на Господа. Сега тези оскърбители вече са починали. Следователно, за да се изпълни обещанието на Павел, те трябва да бъдат възкресени. Ако възкресението на неправедните не се случи, то думите на Павел биха се оказали неверни.
Това логически води до извода:
2. Ден на слава и погибел
Апостолът не предлага различни моменти за съд и възкресение. Напротив — той свързва гибелта на неправедните с явлението на Христос:
„в пламенен огън да даде възмездие… такива ще приемат за наказание вечна погибел от присъствието на Господа и от славното явление на Неговата сила…“ (2 Сол. 1:8–9)
Същевременно, в същия този ден, Христос ще бъде прославен „в Своите светии и ще се покаже чуден между всичките повярвали“ (ст. 10). Това паралелно действие изключва възможността за два отделни етапа или две различни възкресения. Един ден, едно възкресение, два различни изхода.
Заключение:
Съгласно свидетелството на 1 и 2 Солунци, можем да изведем ясно богословско заключение: всички хора – вярващи и невярващи, живи и починали – ще възкръснат в деня на пришествието на Христос, за да получат или вечно спасение, или справедливо осъждане.
Този ден няма да бъде просто поредно историческо събитие, а окончателен съдебен акт, в който времето и вечното ще се срещнат. Така Павловите думи не само запазват своята истинност, но и утвърждават основната истина на християнската вяра — че има едно възкресение, едно явление на Господа, и една съдба за всеки човек в светлината на вечността.
ЧАСТ 2.
ПОСЛАНИЯ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ
Денят на Господ
Исус Христос е денят на Неговото явяване. Тогава някои ще бъдат упрекнати други ще бъдат
безупречни
1
Коринтяни 1: 7 така щото вие не оставате назад в никоя дарба, като чакате явлението
на нашия Господ Исус Христос,
8
Който и докрай ще ви утвърждава, та да бъдете безупречни
в деня на нашия Господ Исус Христос.
В Господния
ден делото на всеки ще бъде изпитано чрез огън – на едни делото ще устои, на
други ще изгори, а сами те ще се спасят, „но тъй, както се спасява някой през
огън“.
1
Коринтяни 3: 10. По дадената ми от Бога благодат, аз, като мъдър първостроител,
положих основа, а друг зида върху нея; ала всеки нека внимава, как зида.
11.
Обаче, друга основа никой не може да положи, освен положената, която е Иисус
Христос.
12.
Ако върху тая основа някой зида със злато, сребро, драгоценни камъни, дървета,
сено или слама, -
13.
на всекиго делото ще стане явно: денят ще го покаже; защото чрез огън се
открива, и огънят ще изпита, какво е на всекиго делото.
14. И
ако някому делото, що е зидал, устои, той ще получи награда.
15. А
комуто делото изгори, 10. По дадената ми от Бога благодат, аз, като мъдър
първостроител, положих основа, а друг зида върху нея; ала всеки нека внимава,
как зида.
11.
Обаче, друга основа никой не може да положи, освен положената, която е Иисус
Христос.
12.
Ако върху тая основа някой зида със злато, сребро, драгоценни камъни, дървета,
сено или слама, -
13.
на всекиго делото ще стане явно: денят ще го покаже; защото чрез огън се
открива, и огънят ще изпита, какво е на всекиго делото.
14. И
ако някому делото, що е зидал, устои, той ще получи награда.
15. А
комуто делото изгори, той ще бъде ощетен, а сам ще се спаси, но тъй, както се
спасява някой през огън. (Синоидален превод)
Когато дойде Господ ще съди всички праведни ("всички" може да вкл. и неправедните). Нищо няма да остане скрито от Него, дори намеренията
на сърцето.
1
Коринтяни 4: 4 Защото, при все че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм
оправдан; защото Господ е, Който ще ме съди
5 Затова
недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, Който ще извади на
видело скритото в тъмнината, и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки
ще получи подобаващата нему похвала от Бога.
Когато Христос
дойде, в един миг ще възкръснат ония
които са Негови. В този миг, който е мъртъв ще възкръсне нетленен, а който е
жив ще се измени. В този миг тленното ще се облече в нетление, а това смъртното
- ще се облече в безсмъртие. А щом това тленно тяло се облече в нетление, и
това смъртното тяло се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне думата
написана: "смъртта биде погълната с победа". Следователно в мига на
възкресението най-последния враг – смъртта ще бъде унищожена. Тогава всичко ще
бъде подчинено на Сина и сам Синът ще се подчини на Отец. Тогава Христос ще
предаде царството на Бога и Отца – това ще бъде краят. Тогава Бог ще бъде всичко
у всички.
1
Коринтяни 15:22. Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят;
23.
но всеки по своя ред: начатък е възкръсналият Христос; после, при Неговото
идване, ще възкръснат ония, които са Христови;
24. а
след това ще бъде краят, когато Той предаде царството Богу и Отцу, когато
унищожи всяко началство, всяка власт и сила.
25. Защото
Той трябва да царува, докато тури всички врагове под нозете Си.
26. А
най-последен враг, който ще бъде унищожен, е смъртта,
27.
защото "всичко покори под нозете Му"; а щом се казва, че "всичко
е Нему покорено", очевидно е, че освен Оногова, Който е подчинил Нему
всичко.
28. Когато
пък Му бъде подчинено всичко, тогава и Сам Синът ще се подчини на Оногова,
Който Му бе всичко подчинил, за да бъде Бог всичко у всички.
-----
-----
51.
Ето, тайна ви казвам: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим
52.
изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще
възкръснат нетленни, а ние ще се изменим;
53.
защото това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното - да се
облече в безсмъртие.
54.
А щом това тленно тяло се облече в нетление, и това смъртното тяло се облече в
безсмъртие, тогава ще се сбъдне думата написана: "смъртта биде погълната с
победа".
55.
"Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?"
56.
Жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът.
57.
Да въздадем благодарение Богу, Който ни дарява победата чрез Господа нашего
Иисуса Христа.
58. И
тъй, братя мои възлюбени, бъдете твърди, непоколебими и напредвайте винаги в
делото Господне, като знаете, че трудът ви не е напразен пред Господа.
В деня на
нашия Господ всички праведни и неправедни ще застанат пред Христовото съдилище за да получи всеки
според каквото е правил в тялото, било добро или зло. Който Му е бил угоден ще
бъде с Него.
2
Коринтяни 1:14 (както и отчасти ни признахте), че сме похвала за вас, както и
вие за нас, в деня на нашия Господ Исус
2
Коринтяни 5: 9. Затова и усърдно залягаме да Му бъдем угодни, било кога живеем в тялото,
било кога го напускаме;
10 Защото
всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки
според каквото е правил в тялото, било добро или зло.
1. Денят на Господ Исус Христос – ден на окончателна съдба
Апостол Павел утвърждава, че в деня на явяването на Господ Исус Христос вярващите ще бъдат безупречни (1 Кор. 1:8). Това не е просто ден на надежда, а ден на разделение — когато едни ще бъдат похвалени, а други ще бъдат посрамени и изобличени. Явлението на Христос е неразривно свързано със съд:
„Та да бъдете безупречни в деня на нашия Господ Иисус Христос.“
Следователно, този ден е ден на окончателна духовна преценка, а не междинен етап.
2. Делото на всеки ще бъде изпитано в „този ден“ (1 Кор. 3:13)
„Денят ще го покаже“, пише Павел, защото всичко ще бъде изпитано чрез огън. Това включва всички – не само вярващи, но и онези, които са „зидали“ с нетрайни материали. Никой няма да бъде изключен от огъня на Божията преценка. Дори тези, чиято работа не устои, ще бъдат „спасени, но като през огън“ – което подсказва болезнено очистване, а не различно време или съд.
3. Господ ще съди всички, когато се яви (1 Кор. 4:5)
Павел учи, че никой не трябва „да съди преждевременно, докле не дойде Господ“. Тогава:
Този текст отменя всяко възможно предположение за отделни съдебни фази, защото казва, че само когато Господ дойде, ще настъпи окончателната преценка.
4. Мигновено възкресение при пришествието (1 Кор. 15:22–54)
Централна ос на апостолската вяра:
„в Христа всички ще оживеят… при Неговото идване“.
Този възкресен момент е:
в един миг, в последната тръба,
едновременно за мъртвите (които ще възкръснат нетленни) и живите (които ще се изменят),
бележи унищожението на смъртта – последният враг.
Няма място за разтягане на събитията във времето — при пришествието настъпва краят, Христос предава царството, всичко Му е покорено, и Бог става „всичко у всички“ (ст. 28).
Следователно:
5. Христовото съдилище и въздаянието за всички (2 Кор. 5:10)
Павел е категоричен:
„всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил – било добро, или зло“.
Това обобщение включва:
всеобщо участие – без изключения по статус или праведност,
едновременност – „в деня на Господ Исус Христос“,
единен съд – не два етапа, не две възкресения.
Заключение на
Посланията към коринтяните затвърждават фундаменталния принцип: при явлението на Христос ще се осъществи възкресението, съдът и окончателното въздаяние – както за праведните, така и за неправедните. Павел не прави разграничение във времето, а в съдбата: едни ще бъдат „безупречни“ и „удостоени с награда“, а други – засрамени и осъдени.
С други думи: всички ще възкръснат, всички ще застанат на съд, и всички ще получат въздаяние в същия този ден, когато „смъртта ще бъде погълната с победа“ и Бог ще бъде „всичко у всички“.
ЧАСТ 3. ПОСЛАНИЯТА на Павел като цяло
Денят на
Второто пришествие е наречен:
-
Оня ден
-
Денят
на Господа
-
Господният
ден
-
Денят
на Христа
-
Денят
на изкуплението
-
Денят
на нашия Господ Иисус Христос
-
Денят
на гнева
-
Денят,
когато Бог, чрез Иисус Христос ще съди
Денят на
второто пришествие ще дойде изненадващо – като крадец в нощта. В този ден Христос ще съди живите и мъртвите – всички ще възкръсната за да бъдат съдени. В
този ден Бог чрез Иисус Христос ще съди тайните
дела на човеците според благовестието. Христос ще съди праведните и
неправедните. Праведните ще бъдат наградени, а неправедните - погубени.
2
Тимотей 1:12 за която причина и страдам това. Но не се срамувам; защото зная в
Кого съм повярвал, и съм уверен, че Той е силен да опази до оня ден онова,
което съм му поверил.
2
Тимотей 1:18 Господ да му даде да намери милост пред Господа в оня ден; а колко служеше в Ефес, ти знаеш твърде
добре.
2
Тимотей 4:1
Заръчвам
ти пред Бога и пред Христа Исуса, Който ще съди
живите и мъртвите, и пред вид на явлението Му и царуването му:
2
Тимотей 4:8 отсега нататък се пази за мене венецът
(правдата), който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в оня ден;
и не само на мене, но и на всички, които са
обикнали Неговото явление.
1
Солунци 5:2 защото вие добре знаете, че Господният
ден ще дойде като крадец нощем.
3 Когато казват: Мир и безопасност! тогава ще
ги постигне внезапно погубление, като болките на непразна жена, и никак няма да
избягнат.
4 Но
вие, братя, не сте в тъмнина, та да ви постигне оня ден
като крадец.
2
Солунци 1:10 когато дойде в оня
ден да се прослави в Своите светии и да се покаже чуден между всичките
повярвали, (следователно
и между вас, защото вие повярвахте нашето свидетелство).
2
Солунци 2:2 да не се поклащате лесно от здравия разсъдък, нито да се смущавате
било от дух, било от слово, или от послание, уж от нас изпратено, като че ли
вече е настанал денят на Господа.
Филипяни
1:6 като съм уверен именно в това, че оня, който е почнал добро дело във
вас, ще го усъвършенствува до деня на Исуса Христа.
Филипяни
1:10 за да изпитвате нещата, които се различават, та да бъдете искрени и
незлобни до деня на Христа,
Филипяни
2:16 като явявате словото на живота; за да имам с какво да се хваля в деня на Христа, че не съм тичал напразно, нито съм
се трудил напразно.
Ефесяни
4:30 и не оскърбявайте Светия Божий Дух, в когото сте запечатани за деня на изкуплението,
1
Коринтяни 1:8 Който и докрай ще ви утвърждава, та да бъдете безупречни в деня на нашия Господ Исус Христос.
1
Коринтяни 3:13 всекиму работата ще стане явна каква е; защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се
открива; и самият огън ще изпита работата на всекиго каква е.
1
Коринтяни 5:5 да предадем такъв човек на сатана за погубване на плътта му, за
да се спаси духа му в деня на Господа Исуса.
2
Коринтяни 1:14 (както и отчасти ни признахте), че сме похвала за вас, както
и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус
Римляни
2:5
а
с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от
Бога,
Римляни
2:16 в деня, когато
Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците според моето
благовестие.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Виждаме, че ап. Павел е писал за един ден, в който Христос ще дойде, да съди живите и мъртвите, защото всички ще възкръснат. Деня на пришествието е денят на Страшния съд, когато Христо ще съди всички според делата им. В този ден всички починали - праведни и неправедни - ще възкръснат за да бъдат съдени според делата си, мотивите си и нищо няма да остане скрито. В този ден Христос ще съди и праведните и неправедните. Едните ще спаси и ще бъдат наградени, другите ще бъдат погубени и наказани.
No comments:
Post a Comment